СУГЕСТОПЕДИЯТА е доказана ефективността си система за преподаване, одобрена още в края на 70-те години от ЮНЕСКО като най-хуманния и успешен метод за овладяване на знания.

Методът се основава на науката Сугестология, чийто създател е българският психолог и психиатър проф. д-р Георги Лозанов. Методът е внедрен като единствена система за преподаване в множество масови училища в Австрия, Германия, Холандия и скандинавските държави. Безспорно методът дава изключителни резултати, като проговаряне на чужд език в рамките на 5-10 дни и пълното му овладяване за няколко месеца.

Кое е различното от традиционния начин на обучение? 

В традиционното обучение, преподавателят предава конкретна информация на живо или дистанционно, дигитално или аналогово, на своите курсисти. Информацията представлява определени синтезирани знания по някаква тема. За да бъдат усвоени за реално ползване, знанията трябва да се пречупят през собствения житейски опит на индивида и така да се адаптират към него. Затова преподавания материал по традиционната методика бързо се забравя или се архивира дълбоко в подсъзнанието и не се ползва в ежедневието. 

При сугестопедията учебният процес е умело оркестриран, което означава, че се търси хармонията и баланса в поднасянето на материала. Потапянето в съответната материя става мигновено. Например при езиков курс чуваме езика и буквално за часове започваме да го разбираме…

В сугестопедичния метод се използват различни психологически похвати и техники за разгръщане потенциала на учащия. Преподавателят е убеден в безкрайните възможности на всеки един от курсистите и непрекъснато ги насърчава да творят и изненадват самите себе си.

Преподаваната материя не се разделя на нива и части, защото всяко разделяне веднага поставя бариери пред нашите възприятия. Ние не можем да видим цялата картина, ако получим само 2-3 парченца от пъзела. Затова в сугестопедията необходимата информация се предоставя накуп, след което започва да се подрежда целенасочено в съзнанието.

Традиционното обучение разделя знанието на парчета и ни кара да учим по начин, който затормозява нашия мозък и ефективността пада. Очаква се, че учим линейно, стъпка по стъпка, но за това няма никакво психологическо доказателство. Според традиционното обучение, трябва да има усилие за усвояване на знанията, а не лекота. Трябва да зубрим, за да се научим.

Сугестологията и нейното приложение в педагогиката – сугестопедията, ни показват, че не е нужно да има усилие, за да постигнем успех. Всъщност децата не полагат усилия, за да научат това или онова. Те не започват от азбуката,  за да проговорят майчиния си език. Те изживяват информацията и тя незабавно се превръща в знание.

Ооо, съвсем забравихме...

Учебната стая не прилича на традиционната учебна стая. Тя е флуидна. Движи се.. изненадва. Има вдъхновяващи картини на стените, плакати с граматика – ама не съвсем, странни кутии със загадъчни предмети, маски, шалове... звучи класическа музика… 

Основни принципи на сугестопедията: 

Задължително трябва да ни е интересно и приятно. 

Грешките са нещо естествено. Можем заедно да се посмеем над тях

Не се сравняваме с никой. Не е нужно. 

Светът има нужда от нас, такива каквито сме. Сигурно сте чували за биологичното разнообразие?? 

Детайлите са важни. Хубаво е да ги виждаме.

Радваме се на успехите на всеки един от нас.

Споделяме хубавите неща, а неприятните ги игнорираме.

Мечтаем смело.  

Скролирайте, за да продължите...

1. Глобален поглед върху езика, а не на малки бебешки части
Езикът се преподава в неговата цялост – още в рамките на първия ден ще чуем разнообразие от граматични конструкции и глаголни времена, представени в занимателен контекст и съвсем несъзнателно ще започнем да формираме представата си за новия език. Разделянето на нива и опростяването на езика се прави в традиционните курсове, но НЕ и в ТОЗИ сугестопедичен курс. Неопростяването на езика има мигновен сугестивен ефект.

2. Използване на класическа музика
Класическата музика има доказан мнемотичен ефект или ТЯ ни помага да запомним това, което чуваме много по-бързо. Използването на мнемотехники се прави от векове, а музиката подчертава цялостта и хармонията на новия език.

3. Три-стъпкова интонация - една от "магиите" на сугестопедията
Преподавателят чете „урока“ на фона на класическа музика със специфична три-стъпкова интонация. Тонът е равен, тих и приповдигнат. Гласът следва извивките на музиката и ние неусетно започваме да ЧУВАМЕ новия език. Той зазвучава все по-разбираемо и накрая няма разлика дали ни говорят на български или на английски език. Когато ни попитат на английски, ние без да се замисляме отговаряме на английски

4. Филмов сценарий
Уроците се представят като „сценарий“. Учителят е режисьор на филма, а всички курсисти са актьори. Играта увлича и ние забравяме, че това е учебен процес. Освобождаваме се от притесненията, свързани с очакванията ни за постигане на успех. Това е много важно – когато успеха се ИГРАЕ, той става забавен и може да се постигне с лекотата на детска игра. Именно затова сугестопедията е ненатрапчив метод на обучение различен от училищния.

5. Грешката е таралеж, а не трагедия
Грешките, които правим, са безспорно дразнещи в началото, но какво от това. Ако не се фиксираме върху тях, те ще си отидат. Преподавателят никога не коригира директно нашите грешки. Прави го деликатно, след като ни е изслушал. И тъй като не е трагично да сгрешим, това оказва благоприятен ефект върху нашето проговаряне.

6. Маската е важна и ВАЖНОТО е с маска
В сугестопедичния курс още от първия ден приемаме нови самоличности и си слагаме маски. Маските са социалното ни его. Когато си слагаме маска, ние не сме себе си, и затова можем смело да грешим! Важната информация също се маскира като шут, за да не ни изплаши. Буквално! Докато четем по роли, докато сглобяваме смешни изречения, докато съставяме чудновати истории, превеждаме метафори, пишем лимърици, блакаут изречения, отговаряме на забавни въпроси, търсим по земята шарени фрази и т.н., ние без да искаме овладяваме граматичните структури на новия език. Това става без стрес и негативни емоции, а с радост и вълнение.

7. Движението е необходимост
Сугестопедичното обучение е динамично, с много движения, дори стаята е флуидна – вдигаме ръце, крака, въртим глава, когато четем, имитираме интонация, ставаме прави, заставаме в кръг, движим се „на влакче“, един чете, друг се разхожда пред него. Бягаме от дългото седене на едно място като непрекъснато се заиграваме с езика. Измисляме всякакви начини да се раздвижим, защото когато се движим, учим по-лесно. Свободата на движение означава по-голяма свобода на изразяването.

8. Изкуството е навсякъде
Целта ни е да видим картината на езика и да усетим естетическа наслада.
И както гледаме цялата картина, а не парченце от нея, така учим и новия език – не на парче, а в изобилие. Затова трябва да чуем огромно количество автентичен материал от езика, за да започнем по-бързо да го „виждаме“ или разбираме. И докато другите се мъчат години наред да проговорят на чуждия език, следвайки традиционния модел на разделяне на нива и опростяване на езика, ние постигаме успех за 5 дни.

9. Ученето на нов език не е спорт, който гледаме по телевизията
Участваме, по всякакъв начин. Миранда ни хвърля розовото прасенце и ние го хващаме. Наш ред е да говорим. Ако сме притеснени, можем да се скрием под шапка или да си сложим маска. Притеснението изчезва бързо, защото всеки наш отговор се възнаграждава с ръкопляскане.

10. Перфектна оркестрация
Сугестопедичното обучение е перфектно оркестрирано. Преподавателят е диригентът, но всички сме свързани и участваме в сугестопедичния оркестър. Така енергията на групата от хора, обединени от една цел и убедени в своя успех е в състояние да сътвори чудеса. В случая всички проговарят на чуждия език.

Скролирайте, за да продължите...